Централата на Чили

ОПЕРАТИВНА ФИЛОСОФИЯ

Оперативната философия е най –висшето духовно ниво, което човешкото същество може да постигне в своя живот, това е практическа философска дисциплина, която развива висшетони съзнание, дава ни възможност зазадълбочено разбиране на живота,на света и нa самитесебе си.

Това е изкуството да живеем разумно,да правим обективна и задълбочена интерпретация на събитията които преживяваме в живота си, за да постигнемсъщинско щастие и вътрешна пълнота, независима от материалните обстоятелства.

Тя ни учи да разбираме небесните координати – онези вечни и неизменни закони, които са извън времето и пространството и нямат нищо общо с човешките мнения или желания,различниса от непрестанно променящите се земни и обществени закони.

Това са закони за правилата на движение във Вселената и в живота, те са подчинени напо -висша логика, която трябва да използваме всеки ден, за да действаме прaвилно и в съгласие с универсалния ред, a по този начин – в хармония с божествената и земната природа.

Тези закони твърдят, че видимата материя не е повече от една милиардна част от реалната Вселена, следователно материята непрестанно се намалява, докато стане съвсем незначителна.

И тъй като според това виждане, хоратаса повече енергийни отколкото материални същества, те излъчват творчески импулси, които се включват в голямо енергийно поле – част от съвкупносттa на универсалната природа.

Основният проблем да живеем в хармония с „духовните закони“ епроизволът, роден от нашето ментално програмиране,породено от обстоятелства и социалнообучение, внушаващо ни, чевсичко което мислим и чувстваме, представлява автентична реалност. Доколкoто това е тесен сегмент, който се разглежда като истина, това създаваотправна точка за това, кое е правилно и съвършено,кое е център и модел наживотaни.

Суровата реалност е, че поведението ни се контролира от нашиянай –примитивен и отговорен заоцеляването на вида мозък, този на влечугите и бозайниците, чиято характеристика е да провокира насилие, агресия, ригидност, непридобиване на опит- всичко в името на запазването на вида и на индивидуалния апетит.

Животинското, хищническо поведение на хоратае в състояниеда унищожи планетата Земя.

Този свят се управлява от интелигентни мъже и жени, мнозина от които с докторски степени в различни хуманитарни дисциплини, но това не пречи войните, насилието, гладът, болестите и бедността да се увеличават ежедневно.

Как е възможно това?

Oбщата интелигентност, без висше съзнание, не върши работа,тъй като ние действаме само с нашето психологическо съзнание, което е водещоза нашата личност, а личността нисеизгражда главно от информацията, получена от нашите родители, училище, реклама и социална среда,които ни моделират през целияни живот.

Подобно на твърд диск, нашият мозък e пълен с фрагментирана информация, която не можем да обработим тъй като нямаме вътрешни инструменти за това, все едно постоянно правим милиони снимки, само че те остават в нашите неврони като „мъртва“ информация “, тъй като се припокривати са изключени един от друг, без логическа връзка помежду им. Ето защо често не разбираме какво се случва с нас в ежедневието ни и не сме в състояние дасмесъпричастни към другите,както и да се свързваме хармонично с живота и заобикалящата ни среда. Ние не сме в състояние да видим вътрешната и външната реалност без филтри, тъй като фотографският ни обектив има „оптични отклонения“, родени от нашите фрагментирани мисли, нашите разочарования, нашия гняв, травми и всичко, което сме проектирали и научили през живота си в ниско състояние на съзнанието.

Напротив, висшето съзнание ни позволява да правим ярки снимки без умствени и емоционални филтри, като съзерцаваме реалността и това което ни се случва, въздържайки се от даване на лично мнение, възприемайки събитията само в състояние на вътрешна тишина.

За да развием тази превъзходна способност, оперативната философия ни учи да формираме вътрешно единство, което има своя собствена сила, да наблюдаваме безпристрастно както външната реалност, така и нашата вътрешна реалност, съставена от личността ни и нейните механизми.

Тази вътрешна сила трябва да бъде самосъздадена съзнателно съсусилие на волята, като непрекъснатосе въвежда ред в раздробеното ни психическо съзнание и вътрешния ни свят, превръщайки го в индивидуален център за закрепване. Този вътрешен център се превръща във вечен наблюдател, който предвиждакога личносттаще прихване стимули и усещания,успявайки да направи надеждни моментни снимки, на които е отредено точно място между останалите, което ще ни позволи да съберем в нашия вътрешен свят пъзела наживота си и на света, визиите създадени съзнателно и в постоянна комуникация с Реалността.

Такова техническо отстояние, или вътрешно разделяне, ще ни позволява да извършвамепродуктивна самокритика, която безопасно ще ни доведе до по-цялостно познание за себе си- предпоставка за вътрешно трансформиране.

С това Учение ние се научаваме да използваме телата си като музикален инструмент, който ни позволява да се настроим и да участваме в универсалната хармония, в мелодията на собствения си дух, който е еманация на Бог – божествената искра, която носим като човешки същества.

Ученикът, който е на пътя на еволюцията на съзнанието, винаги трябва да излъчва хармония, за да служи безличностно на универсалната сила на СВЕТЛИНАТА. Винаги действайте хармонизиращо, независимо от външните дисхармонии предизвикани от другите, от обиди, от агресии или омаловажаване.

Хармония в семейството, на работното място, във взаимоотношенията с партньора, в жизнената среда.

Този, който излъчва дисхармония, получава дисхармония от Природата.

„Този, който е успял да направи това, който е наясно със своите човешки задължения, той предприема кръстоносен поход на безличностна помощ към Човечеството, в сътрудничество с универсалния мир, той дава възможност и на другите да имат достъп до неговите знания, образувайки по този начин ВЕЛИКАТА ВСЕМИРНА ВЕРИГА НА ПОСВЕТЕНИТЕ, чийто произход избледнява в древността, и чийто край никога няма да дойде, защото божествената сила е безкрайна и вечна ”.

Дарио Салас Сомер